 В литературата понятието стрес се е появило преди век и половина. През 1936 година в списание “Nature”, в раздел “писма до редактора” е публикувано съобщение от канадския физиолог Ханс Селие със заглавието “Синдром, предизвикван от различни повреждащи агенти”. Още като студент Х. Селие обърнал внимание на факта, че различни инфекциозни заболявания имат сходно начало: обща умора, загуба на апетит, температура, болки в ставите. По-нататъшните експерименти показват, че и други вредни въздействия (изгаряния, замръзвания, ранявания, отравяния и други), заедно със специфичните за всяко от тях последствия, предизвикват комплекс от еднотипни биохимични, физиологични и поведенчески реакции. Х. Селие предположил, че съществува обща неспецифична реакция на организма към всяко вредно въздействие, насочена към мобилизация на защитните сили на организма. Тази реакция той нарекъл стрес. Ханс Селие открил три стадия на развитие на стреса.
Първи стадий – реакция на тревога, която се изразява в мобилизацията на ресурсите на организма.
Втори стадий – на съпротивлението, по време на който организмът за сметка на предишна мобилизация, успешно се справя с вредните въздействия. В този период се наблюдава повишена устойчивост към стрес. Ако действието на вредните фактори дълго не може да бъде отстранено или преодоляно настъпва третият стадий – на изтощението. През този период приспособителните възможности на организма намаляват, той по-лошо се справя с новите вредни въздействия на околната среда, увеличава се опасността от заболяванията.
Понятието “стрес” е претърпяло съществени изменения и днес се използва много широко. То означава не само реакции на физически вредни въздействия, но и на всякакви събития, предизвикващи отрицателни емоции. През 1956 г. Х. Селие публикува книга Стресът в живота, в която дава определение на стреса като “неспецифична (физиологична) реакция на организма на всякакви изисквания, предявени към него”
. Възникващите при стрес сложни физиологични и биохимични реакции на преобразуване са резултат от древна, еволюционно изменяща се защитна реакция. Тази реакция мигновено се е включвала у нашите предци като им е осигурявала максимална скорост на мобилизиране на силите на организма, необходими за борба с врага или бягство от него. Наследена от животните тя се включва у човека при всяка външна заплаха за организма. Обаче в съвременните условия това е един от основните източници на възникване на заболявания. При тази реакция произтича мощно изтласкване в кръвта на адреналин и норадреналин, което е осигурявало на предците ни бързо развитие на мускулната активност. Днес стресът често не изисква от човека енергични физически действия, а по-скоро, обратно, изисква се намаляване на активността, в резултат на което се повреждат органите. Обаче вредното влияние на стреса не се ограничава с това. Първоначалният тласък изтощава запаса от хормони и започва ускорен синтез на нови. Малко след стреса е достатъчно дори слабо въздействие, за да започне тяхното повишено отделяне. Именно така възникват ситуации, при които след неприятности в работата, започван разправии с близки хора за дреболии.
Как да противостоим на несгодите на ежедневието, обусловени от възникващите междуличностни конфликти, от излъганото доверие, от разрушените надежди, от неопределеното бъдеще? Съществуват определени възможности на устойчивост към стрес или обратно уязвимост към стрес, зависещи от самия човек, подвластни са на неговия разум и воля и освен това съществуват и психологически механизми, които водят до стрес или пречат да се излезе от него. Всички ние заедно и всеки поотделно носим отговорност за честотата на възникване на стрес и неговите последствия. Всеки трябва да намери своя път за развитие на психологическа и физиологическа устойчивост към отрицателните емоции и дребните несгоди. Ако го намерите ще имате двойна полза: първо – защита от възможни болести и душевни преживявания, второ – ново усещане за живота, при което не се парализирате от вледеняващ страх, ежедневните тревоги и грижи не ви изкарват от равновесие, а обратно мобилизират ви и ви изпълват с енергия.
С цел първична и вторична профилактика на това състояние и в състава на комплексната терапия се препоръчва прием на следните БАД на компания “Vision”:
Пакс съдържа билков комплекс (маточина, лавандула, мак), който оказва меко успокояващо действие. Билковите компоненти притежават седативна и спазмолитична активност, снемат нервното напрежение и безпокойството, нормализират съня, сърдечната дейност и храносмилателните процеси.
Антиокс съдържа екстракт от семки и люспи на грозде и Гинко билоба, които са ефективни природни антиоксиданти, притежават антиагрегационни свойства по отношение на тромбоцитите на кръвта, подобряват микроциркулацията, повишават снабдяването с кислород на сърцето, мозъка и други органи.
Хромвитал съдържа елевтерокок, способстващ адаптацията към стрес, тонизиращ централната нервна система.
Антистресовият комплекс : Хипер, Мистик, Пасилат и Ревиен съдържат билкови компоненти, чието комплексно въздействие оказва седативно, антидепресантно, антистресово действие, подобрява настроението, нормализира съня, премахва нервната възбуда, чувството на тревога и страх, повишава устойчивостта на организма към физически и психически претоварвания.
Мъжкият комплекс :
Ламин (елевтерокок и парагвайски чай),
Сталон (женшен)– способстват адаптацията към стрес, стимулират физическата и умствената работоспособност.
Женският комплекс :
Артемида (пелин, цимицифуга оказват мек седативен, антистресов ефект),
Нортия (жълт кантарион – антидепресивно действие, глог – меко транквилизиращо действие, магнезий – антистресов ефект),
Бюти (масло от лопох (пореч) – седативен, антистресов ефект).
Лайфпак Джуниър съдържа витамини от група В, магнезий, калций, които нормализират дейността на нервната система. |
Билкови продукти Вижън 
СТРЕС