|
|
Към витамините от групата А се отнасят съединения, производни на вионона, притежаващи биологичната активност на ретинола. Най-важни и широко разпространени от тях са ретинол, ретинал, ретиноева киселина. В животинските тъкани ретинола се среща във вид на сложни естери с палмитиновата киселина – ретинилпалмитат. В растителните тъкани той се среща главно във вид на провитамини – каротиноиди, голяма част от които се превръща в организма във витамин А. Към тях се отнасят а- и в-каротините, ликопин, лютеин, криптоксантин и мн. др. Активността на Р-каротина е два пъти по-висока отколкото на останалите. Каротиноидите за пръв път са били отделени от морковите, латинското име на кореноплода carota, откъдето са получили своето име.
Ролята на витамин А в организма е свързана с процесите на размножаване и растеж, диференциране на епителната и костната тъкан, поддържане на имунния статус и функцията на зрението – фоторецепция.
Необходимостта от витамин А за зрението се определя от неговото участие в строежа на зрителния пигмент родопсин, представляващ комплекс от белтък опсин с 11-цис-ретинал. Разпада на този комплекс под влияние на поглъщане на квант светлина играе съществена роля в механизма на възникване на зрителното възприятие. Ресинтезата на родопсина и увеличаване на неговото съдържание в ретината осигуряват адаптацията на окото към понижена осветеност.
Биологичната активност на витамин А се изразява в международни единици (МЕ) или ретинолови еквиваленти (мг или мкг ретинол). 1 МЕ витамин А съответства на биологическа активност 0,3 мкг ретинол или 0,344 мкг ретинилацетат (естер на ретинола и оцетната киселина). Ретиноевата киселина притежава само отчасти активността на витамин А: тя поддържа диференцирането на епитела, но не е активна в процесите на размножаване и фоторецепция. В същото време в процесите на клетъчна диференциация активността на ретиноевата киселина може да превишава активността на ретинола 10 пъти.
Всмукването на витамин А и каротина става в тънките черва с участието на жлъчния сок, обезпечаващ тяхното емулгиране. Естерите на ретинола се превръщат в стомаха, посредством ферментативна хидролиза, в свободен ретинол, който в процеса на всмукване отново се естерифицира в стената на стомаха, образувайки ретинилпалмитат.
Основното депо на витамин А в организма е черния дроб, съдържащ витамин А главно във формата главно на ретинилпалмитат. Свободния ретинол присъства само в неголямо количество, но при необходимост се освобождава от естеросвързани форми и се секретира в кръвотока като специфичен ретинол, свързан с белтък (РСБ). РСБ осигурява разтворимостта на хидрофобната молекула на ретинола, защитата й от окисляване, а също така транспортирането на ретинола в кръвта и неговото насочена движение към тъканите.
В организма ретинола се окислява в ретинал и ретиноева киселина под влияние на съответните дехидрогенази. Ретиналът, заемащ ключово място в обмяната на витамин А, лесно се поддава на обратимо ензимно възстановяване в ретинол и на обратимо окисление в ретиноева киселина. Недостигът на витамин А води до тежки нарушения на много органи и системи, в основата на което стои генералното поражение на епитела, изразяващо се в метаплазии и кератинизации. Особено характерни са пораженията на кожата (суха кожа, фоликулярна хиперкератоза, предразположения към пиодермия, фурункулоза и т.н.), дихателните пътища (склонност към ринити, ларинготрахеити, бронхити, пневмонии), стомашно-чревния тракт (диспептични разстройства, нарушение на жлъчната секреция, склонност към гастрити и колити), пикочопроводни пътища (склонност към пиелити, уретрити, цистити). Леките и умерени форми на недостиг на витамин А са съпроводени от нарушения на адаптацията към тъмнина (хемералопия), конюнктивити и сухост на роговицата. Тежките форми на дефицита могат да доведат до кератомалация, перфорация на роговицата и слепота. Нарушението на бариерната функция на епитела води към рязкото понижаване на устойчивостта му към инфекции.
Най-важните функционални тестове за определяне на наличието на витамин А в организма са изследванията на адаптацията към тъмнина и полето на зрение, нарушаващи се още в ранните стадии на А-хиповитаминоза, а също така електроретинография на зеницата на окото, биомикроскопия на роговицата и др.
В качеството на пряк биохимичен тест изследват концентрацията на ретинола в утайката на кръвта, която нормално е 40 – 50 мкг/100 мл. Намаляването й до 20-30 мкг/100 мл. Обикновено е съпроводено с развиване на фоликуларна хиперкератоза, а по-нататъчното спадане до 5-20 мкг/100 мл. Води до влошаване на адаптацията към тъмнина и патологично менение на електроретинограмата. Доколкото запасите от витамин А в черния дроб са способни в течение на достатъчно дълъг период да поддържат концентрацията на ретинола в утайката на кръвта в пределни граници, то даже при недостатъчно постъпване на витамина с храната, определянето на концентрацията на ретинола в кръвта се явява ненадежден показател за запасите в черния дроб и равнището на потребление в храната. Във връзка с това за определянето на последния показател по-точни са методите за пряко изследване на фактическия рацион.
Съдържанието на ретинола в биологичните обекти определят: спектрографски при дължина на вълната 325 нм; колориметрични по реакцията с антимонов трихлорид (реакция на Кар-Прайс), даваща с ретинола синьо оцветяване с максимално поглъщане при 620 нм; спектрофлуориметрически при максимуми на възбуда и изпускане на флуоресценция 340 и 490 нм. Обработката на ретинола със смес от солна и сярна киселина или п-толуолсулфокиселина го превръща в анхидретинол с максимално поглъщане при 371 нм, което също се използва за количественото определяне на ретинола.При определянето на естерите на ретинола, последните предварително се преработват до свободен ретинол. За разделянето, чистенето и определянето на отделни форми на витамин А широко се използват методите на тьнкослоината, колонна и течностна хроматография с високо налягане.
Препоръчителните норми за денонощно потребление на витамин А в мкг еквивалент (1 мкг ретинолов еквивалент е равен на 1 мкг ретинол или 6 мкг Р-каротин) съставляват:
за деца от 0 до 1 година – 400 мкг ретинолов еквивалент,
от 1 до 3 години – 450 мкг, от 4 до 6 години – 500 мкг,
от 7 до 10 години – 700 мкг,
от 11 до 17 години – 1000 мкг ( за момчета) и 800 мкг (за момичета),
за мъже от 18 до 60 години – 1000 мкг и за жени – 800-1000 мкг.
При бременност и кърмене потребността от витамин А се увеличава съответно до 1200-1400 мкг ретинолов еквивалент.
Усиленото физическо напрежение повишава потребността от витамин А до 2-2,5 мг ретинолов еквивалент в денонощие.
Витамин А е широко разпространен в природата. В растителните тъкани той често се среща във вид на провитамин – каротиноид, голяма част, от който се превръща в организма във витамин А. Сред каротиноидите най-разпространени е бета каротин, на който се пада 40-90% от всички каротиноиди. Той е локализиран в зелените части на растенията, а също така в плодовете и зеленчуците, имащи оранжев цвят, във водораслите и гъбите. Превръщането на каротиноидите във витамин А в организма става най-често в тънките черва и представлява сложен процес. Степента на усвояване на растителния каротин зависи от пълнотата на разпадане на клетъчните обвивки. Каротинът, съдържащ се в пюре от моркови, се усвоява по-добре, отколкото от цели варени или сурови моркови.
Каротинът и ретинолът се разрушават в значителна степен под влияние на температурата, светлината, въздуха, неутрална или кисела среда. Твърде важна е правилната топлинна преработка на хранителните мазнини. Тяхното прегряване води до образуване на пероксиди и епоксиди, способстващи разрушаването на витамин А и наред с това, токсично влияещи на организма до пълното появяване и на канцерогенен ефект.
В БАД на „Vision International People Group“ бета каротин влиза в състава на биологично-активните добавки: ''Антиокс'',
„Лайфпак Сеньор„, „Лайфпак Джуниър„, „Артум„, „Бюти“, „Nature Tan“ , „Активи„и „Артемида“
|
Билкови продукти Вижън 
